Моята молитва - Христо Ботев, перевод

     „Благословен бог наш...”
 
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата...
 
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
 
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
 
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
 
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
 
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
 
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
 
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

О мой боже, правый боже!
Не тот который на солнце
Тот который во мне боже
Который в душе и сердце.

Не тот кому бьют поклоны
Святы отцы и монашки
И свечи жгут гегемоны
Православные барашки.

Не тот кто создал из глины
И женщину и мужчину
И нас на земле покинул
Как последнюю скотину.

Не который мирОм мазал
Царей, пап и  патриархов
Народ мой неволей повязан
Братья мои сиромахи.

Вдохни надежду, о, боже!
Пусть за любовь и свободу
Борется каждый, как может
С душителями народа.

Не тот бог, кто раба учит
Молитве да терпению
И нет у надежд пророчих
Права осуществления

Не бог лжецам и тиранам
Бесчестным искариотам
Идолам и болванам
Душителям-идиотам.

А ты мой бог святой разум
Защитник рабам и бедным
И будут они день праздновать
Во славу твоей победы.

Укрепи и моё тело
Чтоб если рабы восстанут
Шёл без страха на бой смело
Даже вдруг умирать стану.

Сердце моё замирает
Без тебя оно остынет
Молитва моя витает
И вопиет в пустыне.