Преди да се роди денят,
преди да се окъпе в бяло,
преди звездите да заспят
под облачното одеяло,
преди най-първите петли
за ново утро да изплачат
и трети сън заромоли
под натежалите клепачи,
тогава те усещам как
над мен извиваш топло рамо
и в сипкавия полумрак
очите ти ме галят, мамо.
И точно миг преди навън
да блесне изгревът - жарава,
си тръгваш тихо... Като сън,
жадуван всеки ден наяве...
На мама
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112101903592
Свидетельство о публикации №112101903592
Рецензии
Ах, какое сильное стихотворение!
НИЗКИЙ ПОКЛОН ВАШЕЙ МАМЕ!!!
Ольга Мальцева-Арзиани 03.01.2013 14:02 • Заявить о нарушении
НИЗКИЙ ПОКЛОН ВАШЕЙ МАМЕ!!!
Ольга Мальцева-Арзиани 03.01.2013 14:02 • Заявить о нарушении