Михаил Зенкевич Теорема

„ТЕОРЕМА”
Михаил Александрович Зенкевич (1886-1973 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ТЕОРЕМА

Изглежда прилича животът ни често
на ученичка пред черна дъска.
Тя с дясна ръка тебешира премества,
бърсалка приготвила с лява ръка.

С усърдие плахо неопитно иска
хей тъй да докаже житейския знак –
стремително пише, в зор кредата стиска,
забърсва с парцала и пише си пак.

Напише, изтрие, поправи... А ние
сме знаци, изписани там с тебешир –
в числата на таз теорема се крием
на шеметна плоскост сред черната шир.

И колко жестокости и издевателства,
безсмислено-плоски „защо” и „дали”
са нужни в нагледния път доказателствен
на тази най-проста задачка, нали?

Нали след мъчителните изчисления
един резултат се постига в пръстта:
че винаги знакът на нашто рождение
е равен на смъртта.


Ударения
ТЕОРЕМА

ИзглЕжда прилИча живОтът ни чЕсто
на ученИчка пред чЕрна дъскА.
Тя с дЯсна ръкА тебешИра премЕства,
бърсАлка пригОтвила с лЯва ръкА.

С усЪрдие плАхо неОпитно Иска
хей тЪй да докАже житЕйския знАк –
стремИтелно пИше, в зор крЕдата стИска,
забЪрсва с парцАла и пИше си пАк.

НапИше, изтрИе, попрАви... А нИе
сме знАци, изпИсани тАм с тебешИр –
в числАта на тАз теорЕма се крИем
на шЕметна плОскост сред чЕрната шИр.

И кОлко жестОкости и издевАтелства,
безсмИслено-плОски „защО” и „далИ”
са нУжни в наглЕдния пЪт доказАтелствен
на тАзи най-прОста задАчка, налИ?

НалИ след мъчИтелните изчислЕния
едИн резултАт се постИга в пръсттА:
че вИнаги знАкът на нАшто рождЕние
е рАвен на смърттА.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Зенкевич
ТЕОРЕМА

Жизнь часто кажется мне ученицей,
Школьницей, вызванной грозно к доске.
В правой руке ее мел крошится,
Тряпка зажата в левой руке.

В усердье растерянном и неумелом
Пытается что-то она доказать,
Стремительно пишет крошащимся мелом,
И тряпкой стирает, и пишет опять.

Напишет, сотрет, исправит... И все мы –
Как мелом написанные значки –
Встаем в вычислениях теоремы
На плоскости черной огромной доски.

И столько жестокостей и издевательств
Бессмысленно-плоских кому и зачем
Нужны для наглядности доказательств
Самой простейшей из теорем?

Ведь после мучительных вычислений
В итоге всегда остается одно:
Всегда неизменно число рождений
Числу смертей равно.

               1941 г.




---------------
Руският поет, пиксател и преводач Михаил Александрович Зенкевич е роден на 9/21 май 1886 г. в с. Николаевско градче, Саратовска губерния. Изучавал е философия в университетите в Йена и Берлин, завършил е и Юридическия факултет на университета в Санкт Петербург. Привърженик е на литературното течение акмеизъм. Работил е в литературните отдели на в. „Саратовские известия”, сп. „Работник просвещения”, издателство „Земля и фабрика”, сп. „Новый мир” и др. Превеждал е Шекспир, Уелс, американски поети. Автор е на поетичните книги „Дикая порфира” (1909  г.), „Четырнадцать стихотворений” (1918 г.), „Пашня танков” (1921 г.), „Под пароходным носом” (1926 г.), „Поздний пролёт” (1928 г.), „Машинная страда” (1931 г.), „Избранные стихи” (1932 г.), „Набор высоты” (1937 г.), „Сквозь грозы лет” (1962 г.), „Избранное” (1973 г.) и др. Умира на 14 септември 1973 г. в Москва.
---------------


* (экспромт: Наталья Иваняс)

„Всегда неизменно число рождений
числу смертей равно.” (Аксиома)
Что бы Энштейн сказал на это,
для нас останется секретом...