импресия от октомври

Пропяха и в мене чужди петли.
А сърцето ти тука остана.
Старо, глупаво…нежно. Още боли.
Още с раните в утрото ставам.

Още билката сутрин по навик варя.
И (по навик) превързвам си дните.
Само в стъпки прохожда у мене сънят.
А пък пътя му води заникъде…

С тази сенчеста болка отляво вали
(като стара езическа песен)
самотата на всички отминали дни.
Нейде в прашните улични кестени.

Ослепял съм…не помня.
Не познах онзи ден
песента на щуреца у мене.
Нито ярката, светла и топла луна.
Като копче от дреха вечерна…

Само раната днес ни разделя…Нали.
А сърцето ти билето чака.
В този кръгъл часовник- без посоки. И дни…
Някак още затискам мрака.

п.с.

Беше тихо и тръпнещо.
Сякаш дъга
нощем болката в мен
бе рисувала.
А животът премина оттам.
На пета.
И се спря.
В сеновала на утрото.

Беше странно измазан
от думи денят.
И неравности в пулса прескачаха.
А животът премина
-тъй случайно живял-
в опустялата спирка на здрача…