Марина Цветаева - Другие с очами и с личиком светл

Марина Цветаева
*** Другие – с очами и с личиком светлым

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Другите – имат светли очи и лица,
аз пък беседвам с ветрове през нощта.
Не с италианските,
млади, зефирни, -
с руските, силни,
красиви, немирни.

Другите  скитат по пътища вредом,
с устни пресъхнали дъх си поемат...
Аз, прикована на стълб съм, застинала!
Руският вятър през мен да премине.

Другите – в нежни са брачни окови!
С нас съдбоностният Вятър говори.
-Все тъй съм самичка – семейство – стена!
И вярно е сякаш – не съм аз жена!

2 август 1920

ДрУгите – Имат свЕтли очИ и лицА,
Аз пък бесЕдвам с ветровЕ през нощтА.
НЕ с италиАнските,
млАди, зефИрни, -
с рУските, сИлни,
красИви, немИрни.

ДрУгите  скИтат по пЪтища врЕдом,
с Устни пресЪхнали дЪх си поЕмат...
Аз, приковАна на стЪлб съм, застИнала!
РУският вЯтър през мЕн да премИне.

ДрУгите – в нЕжни са брАчни окОви!
С нАс съдбонОстният ВЯтър говОри.
-Все тЪй съм самИчка – семЕйство – стенА!
И вЯрно е сЯкаш – не сЪм аз женА!

***

Другие – с очами и с личиком светлым,
А  я-то ночами беседую с ветром.
Не с тем – италийским
Зефиром младым, -
С хорошим, с широким,
Российским, сквозным!

Другие всей плотью по плоти плутает,
Из уст пересохших – дыханье глотают...
А я  - руки настеж! – застыла – столбняк!
Чтоб выдул мне душу – российский сквозняк!

Другие – о, нежные, цепкие путы!
Нет, с нами Эол обращается круто.
-Небось, не раста;шь! Одна – мол – семья!
Как будто и вправду – не женщина я!

2 августа 1920