в този бряг...

В този бряг с накацалите къщи. В залива…
С птиците, прогонили съня на зимата.
С меките вълни на вятъра. И залеза…
С ранните следобеди на виното.

Искам да те има, мила.
В този бряг, където падам.
Есента е спуснала платната
и от дупките наднича лято.

Още…още да те има. Зная,
ще си тръгне зимата.
И на дъното на сетивата
в нощни сенки
ще живеят дните …

Още…да облича вятър
бялото лице на пристана
в този бряг с накацалите къщи,
с птиците, останали от зимата,
с меките вълни на залеза…
Още да те чакам…зная ли…
в тази сиво – синя приказка.
                2
Там,
по средата на моста си –
между вечер и утрин зараснал.
Между новата
и стара приказка
за вятъра.
В ничий календар, речник,
блог…вестник.
Неразличим.
Недокоснат.
Неподозиран. И неподкупен…
Просякът на душата ми
още реди наивни късчета
светлина от оределите дни.
Когато е бил щастлив.
И между две движения на очите
стопявал старостта в себе си…
После ще продава сол.
На минувачите.
Като спомен ( от средата на моста).
Оцелялата…