На раздумка с Луцифер

/Откъс от поемата “Среднощен гост”/

                “...покани ме Дяволът, старият Дявол,
                в дома си на чашка абсент.”
                Хр. Смирненски
…
Изглежда Мефистофел не от вчера
обича в някой подходящ момент
поети да покани по вечеря
в дома си на раздумка и абсент.
Възможно е, но точно мен едва ли
той би повикал в полунощен час,
затуй, макар и с риск да съм нахален,
у нас на гости го поканих аз.

От друго време съм, абсент не пия,
но свещ обичам да гори пред мен.
Приготвил бях мезета и ракия –
не каня Сатаната всеки ден!...
И гостът точно в полунощ почука,
прекрачи, поклони се – навик стар.
- Разбирам – каза – провинциална скука.
Тук даже Дяволът е божи дар...

Наляхме, чукнахме се, той запали
и пусна към тавана кръгче дим,
усмихна се, ракията похвали:
- Е, казвай, – рече – че да си вървим!
Но ако си решил да ми предлагаш
душата ти да купя – ще сгрешиш.
Предлагам да се разберем веднага
- не правя пазарлъци за души.

Души сега – с лопата да ги ринеш! –
души-менте в импортен вариант
- зелени, жълти, алени и сини –
все “секънд хенд” и “Made in Thailand”.

С души такива никой не търгува -
некачествен товар, преоценен.
Е, хайде, трябва вече да пътувам.
И намини към къщи някой ден!

- Почакай – казах – нищо не продавам.
И за поканата ми си сгрешил.
Душата си - каквато е – такава! -
за нищо с никого не бих сменил.
Не искам и да знам какво купуваш,
но аз на този свят съм просто гост,
все някой ден ще трябва да пътувам
и искам да реша един въпрос.

Когато за нагоре дойде време,
/а аз не съм отдавна вече млад/,
по кой път сред звездите да поема –
към моя Рай или към твоя Ад?
Единствен ти познаваш там терена,
на оня свят единствен ти си бил.
Каквото знаеш, сподели  го с мене.
И виж, ракията не си изпил!

Я гледай ти! – възкликна Сатаната. –
Веднъж съвет да искат и от мен.
Аз мислех, че ме викаш за душата си,
а ти си бил от друго притеснен.
Обаче точно аз ли съм ти нужен?
Аз нямам храм, икони и олтар,
а вие, хората – прости ми, друже! –
все Господ питате по навик стар.

А всъщност аз съм тук за уважение –
аз следвам свое правило-закон
да не държа помощници платени.
Виж, при колегата са милион...

…
- Това за храма – рекох – е неточно.
Въпроси кой задава в божи храм?
Там молят Бога, но еднопосочно –
тамян кадят и свещи палят там.
Молитвите без отговор замират –
не знаеш там ли е, дали ще чуй,
че с Господ Бог не се кореспондира
- от него само просят туй-онуй.

И после - ако ти общуваш с Бога,
нарича се молитва.  Но не крия –
обратното е повод за тревога
- на медицински е “шизофрения“.
В молитвата говориш с Оня, горе,
но Господ, колкото да е велик,
мълчи. А чуеш ли да ти говори –
лекуваш се... като шизофреник...

Не искам да се стига до лечение,
и като домакин, като поет
за своето последно приключение
сега те моля за добър съвет.

- Така да бъде! – позасмя се гостът.
- Съвет директно няма да ти дам,
но ще ти поразкажа с думи прости
при нас какво е - и какво е там.
Ще бъда честен – аз харесвам Рая,
той някога бе зачислен на мен,
и даже в труден час, да си призная,
си мисля да се върна някой ден.

Но твърде много с Господ ни разделя,
не одобрявам неговия стил –
два остри камъка брашно не мелят,
а Адът ми е два пъти по-мил.
От Ада никого не бих изгонил,
за всички входът е свободен там,
докато по незнам какви закони
изгони Господ
Ева и Адам.

Изгони ги безмилостно, защото
изяденият плод бил забранен.
А ябълките капят от дървото!
Безмислена жестокост, според мен.
От всичко туй излиза най-накрая,
че е скъперник Господ Саваот -
за своите деца не ще да знае,
по-скъп му е един-единствен плод.

Но Раят е курорт с чудесен климат,
с добре квалифициран персонал -
безплътни крилоръки херувими,
великолепен ангелски хорал...
Това е лошо, че е скучно в Рая –
ни клюка, ни забава, ни игра,
и почваш да се питаш най-накрая:
- Защо ли Господ тука ни събра?

…
По принцип за колеги не злословя,
но Свети Петър има лош подход –
от митничар претърсва по-сурово
душите пред заключения вход.
И пуска само праведници клети -
апостол щур или светец блажен...
Как сред презрели деви и аскети
ще караш цяла вечност ден след ден?..

При нас е без забрани, без режими,
врата без ключ и никакъв тефтер.
Не трябва да посочваш даже име!
И, както казва старият Волтер,
компанията в Ада е разкошна –
писатели, артисти, пъстър свят...
Все грешници, обаче денонощно
кипи животът в моя топъл Ад.

Тук има, както казваше поетът,
“жени и вино, вино е жени”,
по цели нощи баровете светят
и всичко е свободно, без цени.
Поети, философи, музиканти,
мислители, духовници – елит
от разностранни дарби и таланти
- и всеки е за другите открит.

Знам, плашат ви с казани вряща сяра,
с огньове адски, с кипнала смола,
но ти не бива ей така, на вяра
да вземаш всичко. По-добре ела
и ако моят Ад не ти хареса,
иди при конкуренцията сам.
При мен животът става интересен,
а знам какво ще ти предложат там.

Ти сам решаваш – в Ада или в Рая,
но разликата е нищожно малка.
Когато дойде времето накрая,
и тук, и там отиваш с катафалка.
Налей сега и да се чукнем двама.
Избирай: вино или райски хор!
На оня свят като на този - няма
ужасна кръчма и добър затвор!

…
Свещта чертаеше все оня профил
- поостарял, но остър като нож -
и аз благодарих на Мефистофел
за всичко, казано през тази нощ.
Сбогувахме се, той си тръгна в мрака,
/до столицата има доста път/,
един петел пропя или проплака -
от изток аленееше денят.

А аз останах да реша въпроса
с адреса на последния трансфер
- за Рая ли протекции да прося,
да вярвам ли докрай на Луцифер?..
Приятелите ми са твърде много –
и грешни, и които не грешат.
Без тези в Ада зная, че не мога,
от тези в Рая - как да се лиша?

Така че, ако си говорим честно,
решението е в самия път.
Не искам регистрация адресна,
додето стане звезден прах светът.
На път от Преизподнята до Рая
- епоха там, две-три епохи тук –
и пак обратно.
И така - до края!
Безкраен гост, на Вечността напук.

И може в своя път да изненадам
и Скитника Евреин изумен.

От Ада - в Рая и от Рая – в Ада
- един Ахасфер скита и у мен!