Опитоми те с двете си ръце,
послушен като куче те направи.
И днес клечиш до купичка млекце,
съвсем загърбил вълчите си нрави.
Сега си с нея в старата гора,
а аз преглъщам с ледена захапка,
защото знам, че не по-добра
и хубава с червената си шапка.
Да беше те застреляла поне,
наместо на каишка да те влачи.
Тогава щях да сгъна колене
и гроб да свия, и да те оплача.
Не ме мисли! За малко ще съм с вас -
да те погледам. После ще замина,
за да изливам вълчия си бяс
по другите, които ще ме имат.
Ще те забравя. По-далеч от мен!
Недей ме пожелава и в съня си!
Че дойдеш ли такъв - опитомен,
ще те целуна... И ще те разкъсам.
Вълча приказка
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112101309767
Свидетельство о публикации №112101309767
Рецензии