Крило отдясно и крило отляво,
ведро вода, ведро месо насечено...
Орелът почна да се уморява,
а Горната земя е тъй далече.
Летим.
Поисках горе да избягам –
на слънцето под топлите лъчи.
Запазих за орела глътка влага.
Месото свърши.
Птицата мълчи.
Сега ще огладнее.
Ходилата
отдавна съм прежалил.
Стискам ножа.
Веднъж да стигнем горе на земята,
а там...
А там и с патерици може!
Ръцете си ще дам, щом пак поиска
- за мен е важно горе да излезем,
а Горната земя е вече близко...
Там се живее някак и с протези.
Летим.
И знам, че всеки е орисан
на жертви в своя полет към небето.
Но има ли изкачването смисъл,
ако да дам потрябва и сърцето?
Към Горната земя
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112101302084
Свидетельство о публикации №112101302084
Рецензии