День пролетел... Иван Голубничий, Русия

День пролетел, как светлый херувим,
Оставил лишь волнение в крови.
И долго догорал во мгле закат,
Бросая пламя в монастырский сад.
И ночь плыла, печальна и чиста,
Как образ православного креста.
Молился инок в келии своей,
И вторил тихой песней соловей
В саду пустынном у монастыря…
Вдали дрожала новая заря –
Там день вставал, как церковь на крови,
Как знак неиссякаемой любви.

ЛИТНА ДЕНЯТ…
Поетически превод: Генка Богданова

Денят литна като светъл херувим,
в кръвта остави ми плам неугасим.
Залезът дълго догаря  в мъглата,
манастирския двор облял с позлата.
И нощта пламтеше печална, чиста,
като образа на Бог върху кръста.
Моли се  калугер в свойта килия,
повтаря думите с песен славея
сред манастирската градина пуста.
Трепти новата зора златопръста,
изгрява ден- църква над  святата кръв,
като знак за непрестанната любов.

Перевод сделань для СЕДМОГО МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА ЗА ПОЕТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ - МОСКВА 2013


Рецензии