Иван Голубничий, Русия

Мы славные застали времена.
Был светел дом, и на столе стояла
Всегда бутылка доброго вина,
И приходило к нам друзей немало –
Иных уже не вспомнишь имена…
Дом нынче пуст. Печаль его объяла.
Судьба друзей невнятна и страшна.
В глухой ночи шепчу под одеялом:
«-Что сделали с тобой, моя страна?!.
Господь, ответь, и в чём моя вина?!
Наставь, Господь,
   и крест готов нести я…»
Тоска встаёт из мрака, как стена.
Из пустоты смеется сатана,
И я грызу подушку от бессилья.

НИЕ ПОМНИМ..
Поетический перевод : Генка Богданова, България

Ний помним славно време едно:
Светъл дом, на масата стои
бутилка от доброто вино,
за гости – приятели добри.

Сега дори не помним имена.
Пустият дом потъна в печал.
Другарите – със страшна съдба!
Нощем шепна тихо със жал:

„Какво ти направиха, моя страна?
Господи, къде и мойта вина?
Тъга издига в мрака стена,
в пустошта се киска Сатана.
Аз безсилен устни гриза!

Перевод сделань для СЕДМОГО МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА ЗА ПОЕТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ - МОСКВА 2013


Рецензии