ПРИЗНАНИЕ
Обичам те,
такъв, какъвто си...
Но думите -
отрова ме убива...
Изгаря ме!
Смразява ме!
Коси
това което е било
и бива.
Мечтите са на кратера гърло.
Копнежът ми-
избухва жупел в тебе.
Въздиша гняв,
убийствено тегло.
И пада мрак.
И в мен
пустиня стене.
Любима ли съм?
Враг ли съм?
Гнети!
Очите блъскат
щит и меч и стреме.
Угасвам ...
и бездъхвам...
Ала ти
довършваш ме с
- Какво ли пък ми дреме...
Признание
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112100903023
Свидетельство о публикации №112100903023
Рецензии