Степан Щипачёв В родном городке В родното градче

„В РОДНОМ ГОРОДКЕ”
Степан Петрович Щипачёв (1898/1899-1980 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В РОДНОТО ГРАДЧЕ

На ъгъла срещнах свеж пролетен блян –
девойка, облечена в бяло, бе там...

Ти пак, мое родно градче, си до мен,
ухае на люляци прашният ден.

Ти нови квартали и улици виеш,
но предните знаци не можеш да скриеш.

И в свежия пролетен нежен сумрак
сега до познатия ъгъл съм пак.

Стоя и си спомням... Девойката в бяло
да стане старица кога е успяла?


Ударения
В РОДНОТО ГРАДЧЕ

На Ъгъла срЕштнах свеж прОлетен блЯн –
девОйка, облЕчена в бЯло, бе тАм...

Ти пАк, мОе рОдно градчЕ, си до мЕн,
ухАе на лЮляци прАшният дЕн.

Ти нОви квартАли и Улици вИеш,
но прЕдните знАци не мОжеш да скрИеш.

И в свЕжия прОлетен нЕжен сумрАк
сегА до познАтия Ъгъл съм пАк.

СтоЯ и си спОмням... ДевОйката в бЯло
да стАне старИца когА е успЯла?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Степан Щипачёв
В РОДНОМ ГОРОДКЕ

В весеннюю свежесть, в вечернюю мглу
я девушку в белом встречал на углу.

Ты снова со мною, родной городок,
Сиренью пропахший у пыльных дорог.

Плечисты кварталы твоих новостроек,
Но прежних примет от меня не закроешь.

В весеннюю свежесть в вечернюю мглу
я снова стою на знакомом углу.

Стою, вспоминаю... Ах, девушка в белом,
когда же старушкою стать ты успела?

               1964 г.