Петко Илиев -Тихи слънца един предизвикан стих, пе
Тихи слънца ти изпращам, дано да те сгреят.
Тежки сълзи пред олтара на твоето вчера.
“Утре” го няма, то е безмерна вселена.
Черен курбан те направиха. Мръсна завера.
Тихи слънца, във последната нощ, на Земята.
Дар за отвъдното нека да бъдат - за двама.
Господи, те ли ти трябваха, що за отплата?
Те не разбраха: животът, че тук е измама.
Тихи слънца, от студения восък на свещи.
Звуци в гърлата заседнали, страх неизказан.
Много въпроси без истини, клади зловещи.
Някой виновно се смее. Пак ненаказан.
Тихи слънца и молитва да търси покоя.
Бесните глухо прикрити. Било е съдбата.
Само сълзите напиращи с гняв. Само тоя
… ням рефрен … упокой за душата.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Я солнце тебе посылаю, солнце не греет
И горькие слёзы лёд никогда не растопят
Утро пропало и крепко уже вечереет
Маги и мистики время напрасно торопят.
Тихое солнце в последнюю ночь над землёю
Взойдёт для двоих, их души осветит огнями
Господи, этим ли люди спасутся тобою
Передвигаясь оболганными колеями.
Тихое солнце зажжёт наши тонкие свечи
Не подчиняясь чьим-то словам и указам
Вопросы без истины этот подарок зловещий
И кто-нибудь снова не будет за это наказан
Тихое солнце и нету молитве покоя
Я замолчу и тишину ничем не нарушу
Слёзы нахлынули – Господи, если достоин
…Упокой мою бедную душу.
Свидетельство о публикации №112100802707