Мой стил

Стара орисница тъй ме орисала...
Хайде бе! Точно пък аз
как съм я случила толкова кисела
в най-таласъмския час,

да ми завърже на възел неделите,
да ми е тесен светът.
Само че дните ми - черните, белите -
все през просото вървят.

И си играя на топка с годините -
все ги разделям на три.
Хлябът ми - черен, но бяло е виното,
дето в очите ми ври.

Как ли ме търси добрата орисница
в оня магичен тефтер?
Ако ме има из нейните списъци,
нека ми прати хабер.

Че му изгубих и края, и смисъла,
а и каквато се знам,
сигурно пак съм се самоорисала
в мой стил - оправяй се сам!


Рецензии