Лебедова песен

Когато лебед някога остане
печално сам, без птицата до себе си,
потънал в горда мъка и мълчание,
той тежко литва в синьото поднебие
и там кръжи.

С крилете си корави
зачеркнал даже земното привличане,
мъчително и трудно се прощава
със онова, което е обичал.

Той дълго с гравитацията спори...
През болката, наречена разлъка,
сред синия простор, високо горе
кръжи в небето лебедова мъка.

Кръжи, додето чувства и обича,
додето, уморен до отчаяние,
с внезапен сетен порив на обричане
надмогне даже нямото мълчание

и някъде от дън гръдта ранена,
от кръв и звук, и от любов замесена,
от дън сърцето, цял живот таена,
избликне песен.
Лебедова песен.

Едва тогаз, изпълнил клетва свята,
прибира той крилете уморени
и като камък пада на земята,
за да се слее с мъртвата вселена.

Така умира лебедът.
Разбива
сърцето си в добрата пръст.
Защото
смъртта понякога е по-красива
и по-желана даже от живота.