Не ми даде възможност
за живот невъзможен.
Не дари ми дворец
и коприна. Спести
ти за други особи
даже моите длъжности.
Е, какво пък, и аз спестих
това, което Творецът ми даде.
По земята вървях
босонога и бедна,
със живовляк лекувах
всяка рана и кръв.
Изтъняла от жажда,
коленичех покорно
пред духовната истина,
пред поточе дори.
И за всичко ти казвам
това прекрасно мерси!
И те жаля, животът ти,
че минава в дворци,
невидял нито изгреви,
нито залези алени.
Че с любимата твоя
не сте пили роса.
* перевела на болгарский Спаска Гацева
***
© Copyright: Марианна Бор-Паздникова, 2012
Свидетельство о публикации №112100510361
Свидетельство о публикации №112100510361
Рецензии