Новелла Матвеева Мне кажется Аз мисля, че стихиите

„МНЕ КАЖЕТСЯ”
Новелла Николаевна Матвеева (р. 1934 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ МИСЛЯ, ЧЕ СТИХИИТЕ

Аз мисля, че стихиите са днес без сили –
Земята, Огънят и Въздухът, Водата.
Тях с други някакви стихии са сменили,
на незаконни сбъркани звезди засяти;

и че тревата, наш другар многовековен,
напразно е сияла пред добрите хора
и новият изобретен закон природен
я кара да израства с корена нагоре!

Латернаджия в джунглите маймунка пуска,
но джунгли вече няма, пищните им дрехи
накъсаха и с крясък яростно ги тръскат!
И ще тъгувам горко аз за тях навеки,

ще плача аз (и ще развличам свят забързан)
за истинския смях и истинските сълзи.


Ударения
АЗ МИСЛЯ, ЧЕ СТИХИИТЕ

Аз мИсля, че стихИите са днЕс без сИли –
земЯта, Огънят и вЪздухът, водАта.
Тях с дрУги нЯкакви стихИи са сменИли,
на незакОнни сбЪркани звездИ засЯти;

и че тревАта, нАш другАр многовекОвен,
напрАзно е сиЯла пред добрИте хОра
и нОвият изобретЕн закОн прирОден
я кАра да изрАства с кОрена нагОре!

ЛатЕрнаджия в джУнглите маймУнка пУска,
но джУнгли вЕче нЯма, пИштните им дрЕхи
накЪсаха и с крЯсък Яростно ги трЪскат!
И ште тъгУвам гОрко Аз за тЯх навЕки,

ште плАча Аз (и ште развлИчам свЯт забЪрзан)
за Истинския смЯх и Истинските сЪлзи.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Новелла Матвеева
МНЕ КАЖЕТСЯ

Мне кажется порой, что умерли стихии –
Такие, как Земля, Огонь, Вода и Воздух.
А заменили их... какие-то другие –
Из приготовленных на беззаконных звёздах;

Что до сих пор трава, наш друг многовековый,
Напрасной зеленью сияла перед нами;
Что кто-то изобрёл закон природы новый,
Повелевающий расти ей – вверх корнями!

Что в джунгли отпустил шарманщик обезьянку,
Но джунглей больше нет; их царственное платье
Сорвали, вывернули, с криком, наизнанку!
Мне кажется, о них – век буду горевать я,

И плакать буду я – счастливцам на потеху
По истинным слезам и подлинному смеху.

               1961 г.




---------------
Руската поетеса, писателка, бард, драматург и литературовед Новела Матвеева (Новелла Николаевна Матвеева) е родена на 7 октомври 1934 г. в Детское село, сега гр. Пушкин. Завършва Литературния институт „Максим Горки”. Съчинява стихове и пее песни под собствения акомпанимент на седемструнна китара. Авторка е на книгите „Лирика” (1961 г.), „Кораблик” (1963 г.), „Душа вещей” (1966 г.), „Солнечный зайчик” (1966 г.), „Ласточкина школа” (1973 г.), „Река” (1978 г.), „Закон песен” (1983 г.), „Страна прибоя” (1983 г.), „Кроличья деревня” (1984 г.), „Избранное” (1986 г.), „Хвала работе” (1987 г.), „Нерасторжимый круг” (1991 г.), „Мелодия для гитары” (1998 г.), „Кассета снов” (1998 г.), „Сонеты” (1999 г.), „Караван” (2000 г.), „Жасмин” (2011 г.) и др., на дискове, CD и плочи с нейни изпълнения „Стихи и песни” (1966 г.), „Песни” (1967 г.), „Дорога — мой дом” (1982 г.), „Музыка света” (1984 г.), „Баллады” (1985 г.), „Мой воронёнок” (1986 г.), „Рыжая девочка” (1986 г.), „Какой большой ветер” (1997 г.), „Девушка из харчевни” (1997 г.), „Новелла Матвеева” (1999 г.), „Лучшие песни” (2000 г.) и др. Интерес в творческия й натюрел представляват поставената през 1984 г. нейна пиеса „Предсказание Эгля” – фантазия по мотиви на произведения на Александър Грин, съдържаща 33 песни на Матвеева, и мемоарната й книга „Мяч, оставшийся в небе” (1996 г.). През 1998 г. Новелла Матвеева става лауреат на Пушкинската награда за поезия, а през 2002 г. получава държавна награда на Руската федерация за литература и изкуство. Живее в Москва, през последните години работи над своите преводи на сонетите на Шекспир.