В пъпка на роза

Тоя дребен халосник, Късметът,
от години ме пържи на клада -
ту ме праща на черния петък
във деветата дупка на ада,

ту ми дава очи на богиня
и света във краката ми срива...
Докога! Вече толкоз години
само пусто във празно преливам.

Ех, веднъж да го погна с метлата
и да удрям, доде отмалея,
да му смъкна до кокал душата...
Нека види какво е без нея!

И се стягат в юмруци ръцете -
стига вече игрички и поза!
Де си, мой нескопосан Късмете?!
...А пък той спинка в пъпка на роза...


Рецензии