Когато се трепеш за хляба насъщен,
омразата става единствено чувство.
Когато си вечно сърдит и намръщен,
върви, че мисли за изкуство!
Когато ти казват да траеш без ропот
и всеки протест е прахосан напусто,
когато си сам във дома, безработен,
върви, че мисли за изкуство!
Когато те стягат хиляда каиша
и хапеш със зъби напукани устни,
и ти е трудно дори и да дишаш,
върви, че мисли за изкуство!
Когато те смачкат големите хора,
мечтите оголени в миг те напускат.
Когато ти свършва дъхът от умора,
върви, че мисли за изкуство!
Обаче, напук на живота циничен,
целува те някой. Божествено чувство...
И пак се събуждаш, и пак си обичан,
и даваш... Това е изкуство!
Изкуство
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112100209210
Свидетельство о публикации №112100209210
Рецензии
Ники, прими, пожалуйста, мой перевод. Александр
http://www.stihi.ru/2014/12/11/8931
Искандер Борисов 11.12.2014 20:31 • Заявить о нарушении
http://www.stihi.ru/2014/12/11/8931
Искандер Борисов 11.12.2014 20:31 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.