На моята любима
Ти ли си жената,
която ме запали?
Ти ли си жената, която ме погали?
И слаба, сили даде ми
Планината да отместя?!
Ти ли си жената, която ми повярва?
В себе си пое ме и от мойто семе
ме пресъздаде - за да ме има,
съединен в едно, с тебе - заедно!, -
жив и след смъртта ми?!
Ти ли си жената, така пленително красива?
Уж спокойна - а като пантера дива!, -
караща ме всяка нощ да те търся, преоткривам,
правеща ме да умирам - за да мога всяка сутрин
в зората - прероден!, - да те отново аз съзирам!
Ти ли си Жената?
И - човек ли си?! Едва ли...
Не може човек земен огън такъв запали...
Бъди ми вечно жива! Любима! Единствена!
И най-щастлива!!!
---
Иллюстрация:
http://cs5338.vkontakte.ru/u14723891/-14/x_ceff4ac1.jpg
Цит.: http://vk.com/id484048
Олеся - BG
© Copyright: Емил Миланов, 2012
Свидетельство о публикации №112100200085
Свидетельство о публикации №112100200085
Рецензии
Много искрено и дълбоко изразени чувства! Поздравявам ви!
Мария Шандуркова 22.10.2012 13:07 • Заявить о нарушении
Мария Шандуркова 22.10.2012 13:07 • Заявить о нарушении
Благодаря, Мария!
Здраве, обич и късмет!
Още веднъж - благодаря Ви!
Емил
Емил Миланов 24.10.2012 03:42 Заявить о нарушении
Здраве, обич и късмет!
Още веднъж - благодаря Ви!
Емил
Емил Миланов 24.10.2012 03:42 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.