Николай Заболоцкий Прощание с друзьями Сбогуване с

„ПРОЩАНИЕ С ДРУЗЬЯМИ”
Николай Алексеевич Заболоцкий/Заболотский (1903-1958 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СБОГУВАНЕ С ПРИЯТЕЛИТЕ

В сака широки, с шапки за размах,
с тетрадки, пълни с мисли стихотворни,
отдавна се разпаднахте на прах
като изсъхнал люляк в сухи клони.

Отидохте в страна без цвят и кълн,
разядено, объркано, разбито
е всичко, без небе – в гробовен хълм
без орбита е лунната обител.

Бърборят там на непознат език,
конклав от неми насекоми дрънва,
приветства знайните с беззвучен вик
в ръка с фенерче сив човекобръмбар.

Приятели, открихте ли покой?
Добре ли сте? Забравихте ли всичко?
Днес братя са ви мравешкият рой,
обвити в прах въздишки и тревички.

Сестрички са цветчета с нежен лик
на карамфил и люляк непокорен...
Не знае вече вашия език
напуснатият брат, живеещ горе.

На него му е рано да е с тях
и с вас, заспали като сенки морни,
в сака широки, с шапки за размах,
с тетрадки, пълни с мисли стихотворни.


Ударения
СБОГУВАНЕ С ПРИЯТЕЛИТЕ

В сакА ширОки, с шАпки за размАх,
с тетрАдки, пЪлни с мИсли стихотвОрни,
отдАвна се разпАднахте на прАх
катО изсЪхнал лЮляк в сУхи клОни.

ОтИдохте в странА без цвЯт и кЪлн,
разЯдено, обЪркано, разбИто
е всИчко, бЕз небЕ – в гробОвен хЪлм
без Орбита е лУнната обИтел.

БърбОрят тАм на непознАт езИк,
конклАв от нЕми насекОми дрЪнва,
привЕтства знАйните с беззвУчен вИк
в ръкА с фенЕрче сИв човекобрЪмбар.

ПриЯтели, открИхте ли покОй?
ДобрЕ ли сте? ЗабрАвихте ли всИчко?
Днес брАтя са ви мрАвешкият рОй,
обвИти в прАх въздИшки и тревИчки.

СестрИчки са цветчЕта с нЕжен лИк
на карамфИл и лЮляк непокОрен...
Не знАе вЕче вАшия езИк
напУснатият брАт, живЕешт гОре.

На нЕго му е рАно да е с тЯх
и с вАс, заспАли като сЕнки мОрни,
в сакА ширОки, с шАпки за размАх,
с тетрАдки, пЪлни с мИсли стихотвОрни.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Заболоцкий
ПРОЩАНИЕ С ДРУЗЬЯМИ

В широких шляпах, длинных пиджаках,
С тетрадями своих стихотворений,
Давным-давно рассыпались вы в прах,
Как ветки облетевшие сирени.

Вы в той стране, где нет готовых форм,
Где всё разъято, смешано, разбито,
Где вместо неба – лишь могильный холм
И неподвижна лунная орбита.

Там на ином, невнятном языке
Поёт синклит беззвучных насекомых,
Там с маленьким фонариком в руке
Жук-человек приветствует знакомых.

Спокойно ль вам, товарищи мои?
Легко ли вам? И всё ли вы забыли?
Теперь вам братья – корни, муравьи,
Травинки, вздохи, столбики из пыли.

Теперь вам сестры – цветики гвоздик,
Соски сирени, щепочки, цыплята...
И уж не в силах вспомнить ваш язык
Там наверху оставленного брата.

Ему ещё не место в тех краях,
Где вы исчезли, лёгкие, как тени,
В широких шляпах, длинных пиджаках,
С тетрадями своих стихотворений.