Сякаш спря…и обратно потече –
от ръкава на есен ромоли.
В тази тиха, унила вечер
всички пътища трезво говорят.
Аз се уча наново да вярвам
във небесното топло жито.
Зад посетите дни никне вятър.
А дъждът с мен си търси огнивото…
Капки тичат в съня на коприва.
Като рими с тела…но изстинали.
Нощем Бог преброява живите.
В стъпки, думи…И шепот
от минало.
п.с.
Преди в дъжда съвсем да се стопя.
Преди гласът му в мен да онемее.
Ще слезе вятър долу… Ще покръсти
душите ни
в това градче.
Преди сънят съвсем да се стопи…
и пръстите му в мен да охладнеят…
ще хлътна в циганските ти очи.
И в гърлото студено на октомври
смехът на Дявола ще проечи.
нощем Бог преброява живите...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112100104018
Свидетельство о публикации №112100104018
Рецензии