Александре Мочаловой - перевод. Ах, ти си

" ' "
на Александра Мочалова

Лято върви си и ход не притуря -
стих, писъмца, после скъпи гравюри.

А през септември мед искаме, ласка -
театъра шумен на улица "Спаска"

С шепот край него сме два силуета,
метнали шалове на раменете

и за дебюта актьорски говорим -
вечния, тихия труд бутафорен.

Улица "Спаска" по старото русло
тъжно тече си - покой и изкуство.

2.

Щом не е творчество - мислиш - излишно е -
сякаш билет след трамвай отпътувал.
Саша, обичаш ли сладко от вишни?-
то летен спомен е,  който си струва.

Чай със канела до ябълки чудни.
Тръгва беседа, в началото трудна.

Слуша встрани порцеланова кукла,
а пък косите й и - целите в букли.

Мекичък плат - край карето шотландско -
фина дантела, изплетена с ласка.
В пръстите ловки съм вперила зрение -
твоето шепна пак - стихотворение.


перевод - галина Иванова, Варна, Болгария


* * *

Лето неслось, не меняя аллюра:
Письма, стихи, дорогие гравюры.

Осенью хочется мёда и ласки.
Вечером возле театра на Спасской

Два силуэта. Наброшены шали.
Шепотом, чтоб тишине не мешали

Мы говорим о дебюте актера,
Вечном и тихом труде бутафора

И протекает спокойно и грустно
Улица Спасская. Старое русло.



2
Всё, что не творчество, кажется лишним,
Как на ушедший автобус билеты.
Саша, ты любишь варенье из вишни?
Всё, что сейчас остается от лета.

За разговором, ещё не привычным
Красные яблоки с чаем коричным.

Куколки. Коконы. Локоны. Букли.
Пышное платье фарфоровой куклы,

Мягкие пледы из синего плюша,
Кружево чётко от стука коклюшек.
И, за размеренным пальцев снованьем,
Я повторяю твоё стихованье.

автор - Наталия Панишева



Ах, и си изключително създание

Ах, ти си изключително създание
сред музика за куп хамелеони.
Наместо да си с дух на принц от Дания
ме молиш с плам - за кой ли път - милионен

ту в розово, ту в ябълковожълто,
ту в тигрово на своите очи
градинките ти с шепот да изпълня,
а после - охлювно да помълчим.

Тъй кротко някак, светейки с рогцата
прозирни след разискрения дъжд.
Не знам дали от Бога си ми пратен
или си дявол в цъфналата ръж.

Но, впрочем - се ля ви - посрещам смело
моментния ти, гневно - огнен, цвят.
Мечтите ми дали не са поели
към свой си нежен, земен Арарат?

Не мисля, че ще ми попречи цвете
безименно и скрито зад плета
да милвам твойте багри със ръцете,
протегнати без капка суета.



Третото стихче ме разнежи - тотално!!!
Поздрав, Галя. Личи си, кой има уши и сърце за поезията.сонетно някак прозвуча 
Поздрав, Гал.И мен ме грабна дявола в ръжта.Ей, голяма работа си, ще знаеш!!!Твоята върховна поезия!Радост за очите и съзнанието.Страхотно!!! Много, много зареждащо, много , много хубаво!Фриволна и витална образност, асоциативна пищност и танц на духа.Чак да му прималее на чове!От толкова посветеност и майсторство!Гъдел за душата ми е творбата ти!
цитирай