Борис Пастернак Сон Сън

„СОН”
 Борис Леонидович Пастернак (1890-1960 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЪН

Сънувах есен в здрача на стъклата –
в палячовска тълпа плетеш ръце,
като сокол, пил кръв от небесата,
към теб се спуска моето сърце.

Но времето старее и се мята,
сребрее в рамките и пак роси
зората от градината стъклата
със септемврийски кървави сълзи.

Но времето старее. И се рони
коприната на нашите кресла.
Ти стресна се в съня, сокол прогони –
сънят като камбанен отзвук спря.

Събудих се. Бе тъмна есен – няма
разсъмване и вятър див грози,
като каруца в брулещ дъжд от слама
в небето святкат бягащи брези.


Ударения
СЪН

СънУвах Есен в здрАча на стъклАта –
в палЯчовска тълпА плетЕш ръцЕ,
катО сокОл, пил крЪв от небесАта,
към тЕб се спУска мОето сърцЕ.

Но врЕмето старЕе и се мЯта,
сребрЕе в рАмките и пАк росИ
зорАта от градИната стъклАта
със септемврИйски кЪрвави сълзИ.

Но врЕмето старЕе. И се рОни
копрИната на нАшите креслА.
Ти стрЕсна се в сънЯ, сокОл прогОни –
сънЯт катО камбАнен Отзвук спрЯ.

СъбУдих се. Бе тЪмна Есен – нЯма
разсЪмване и вЯтър дИв грозИ,
катО карУца в брУлешт дЪжд от слАма
в небЕто свЯткат бЯгашти брезИ.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Пастернак
СОН

Мнe снилaсь oсeнь в пoлусвeтe стeкoл,
Дpузья и ты в иx шутoвскoй гуpьбe,
И, кaк с нeбeс дoбывший кpoви сoкoл,
Спускaлoсь сepдцe нa pуку к тeбe.

Нo вpeмя шлo, и стapилoсь, и глoxлo,
И, повoлoкoй paмы сepeбpя,
Зapя из сaдa oбдaвaлa стeклa
Кpoвaвыми слeзaми сeнтябpя.

Нo вpeмя шлo и стapилoсь. И pыxлый,
Кaк лeд, тpeщaл и тaял кpeсeл шeлк.
Вдpуг, гpoмкaя, зaпнулaсь ты и стиxлa,
И сoн, кaк oтзвук кoлoкoлa, смoлк.

Я пpoбудился. Был, кaк oсeнь, тeмeн
Paссвeт, и вeтep, удaляясь, нeс,
Кaк зa вoзoм бeгущий дoждь сoлoмин,
Гpяду бeгущиx пo нeбу бepeз.

               1913 г.


* (вариант перевода с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)

I dreamt an autumn in half-light of glasses,
My friends and you in their crowd joking,
And as a falcon, having got the blood's part,
The heart descended silently to hand your's.

But time passed by, turning to old, mute time,
And silvering the frames with shadow of dark,
The dawn from garden coloured all the glasses
With tears of september, made of blood.

But time passed by, and turned to old. Friable,
As ice, the silk of arm-chairs was cracking,
Was melting... You, loud, suddenly
Had faltered and stopped. And ended dream as bell.

I woke up. As dark as a boring autumn
Was dawn, a wind leaving me far
Was carrying, as after cart, the rain straws,
The ridge of racing birches in the sky.


ЧИТАЯ ПАСТЕРНАКА (экспромт: Эдуард Пасютин)

Стал он нам духовным знаком,
Совесть словом теребя.
Конским глазом Пастернака
Мы увидели себя.




---------------
Руският поет и писател Борис Леонидович Пастернак е роден на 29 януари/10 февруари 1890 г. в Москва. На запад е известен с трагичния си роман за Съветска Русия „Доктор Живаго“ (1957 г.), а в Русия е по-известен като поет. Първата си поетична книга публикува през 1914 г., а през 1917 г. излиза книгата му „Сестра моя жизнь“, смятана за най-влиятелната стихосбирка на руски език през ХХ век. Стилът му е модернистичен и многоцветен. През следващите години пише и публикува поезия и проза, но не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Превежда Уилям Шекспир („Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“), Йохан Волфганг фон Гьоте („Фауст“), Райнер Мария Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Пол Верлен и др. След като написва романа „Доктор Живаго“, цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата и той успява да я изпрати и издаде през 1957 в Италия. Това предизвиква репресии срещу него, продължили до края на живота му. През 1958 г. Пастернак получава Нобелова награда за литература. Умира на 30 май 1960 г. в Переделкино.