Лавина

Горе свети небето прозрачно и чисто
като тъмна учудена детска зеница,
сякаш странно дърво
със звезди вместо листи,
сред които са кацнали облаци-птици.

А над мене вали.
                Сред потоп невъзможен,
пожълтяла и суха, потъва земята
и пращи под краката ми мъртвата кожа
или люспи,
които полето намята.

По плещите се сипе шумяща лавина
от листа – керемидени, жълто-червени...
През потопа от есен не мога да мина
и потъвам в златистата смърт до колене.

Вънка вятърът облаци листи подмята
и затрупва пътеки, дворове, полето...
...и земята се дави сред мъртвото злато
и сред мрака ръждиви отблясъци светят.

Този вятър в небето над Ветрен се рови,
свири нещо на опната в тъмното струна,
нищи сивите облаци, пали огньове
и пасе до зори на звездите табуна.
 
А нощта е прозрачна,
прохладна и чиста
като детска зеница след плач мимолетен.
Смита вятър нахален звезди вместо листи
и проблясва луна-обеца на небето.