Ники Комедвенска - Първи грях, перевод

Набъбваха зърната. Като грях...
Подмамиха го. Как да им откаже?
Ръцете му се плъзнаха по тях...
Да ги подмине? Не помисли даже!

Откъсна ги - по-черни от нощта,
и сокът им по пръстите се стече.
Лозницата отгоре изпищя,
измамена от някакво човече.

Начената бе крехката й плът.
Светът се сви, под облаците свъсен.
А беше й съвсем за първи път
от гроздовете, сочните, да късат.

Окапаха листата й от страх...
Или от есента, когато мина.
А в бъчвите, привикнало на грях,
кипеше младо, непокорно вино.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Набухли гроздья. Первородный грех
Он многих манит, кто ему откажет
Увы, блуждают руки без помех
Но их погладить не помыслят даже.

Срывают кисти, чёрные как ночь
И сок течёт по пальцам человеков
Лоза кричит, но боль не превозмочь
Обманутая пришлым имяреком.

Болела плоть, отсутствовал экстаз
Свернулся мир за Облаками хмуро
Случилось с нею это в первый раз
Сбор виноградов белых и пурпурных.

Завяли листья и весёлый смех
Лоза под осень очень уязвима
Нам так привычен первородный грех
Кипят по бочкам молодые вина.