Още е лято. Нищо че няма
топло докосване вятъра.
Като въздишка потича
в лицето ти. И отминава. Нататък…
Идат безсъници (още е лято…)
С кръгла луна над върбата.
Ти си измислена…просто докосване.
В лунния гланц на листата.
Вечер. Поредната…Дъх от зефира
в нежното тяло на мрака.
Още е лято…Пее в щуреца
синьото мое очакване…
Още е лято. Още сме двама.
Пясъчно топли. В дъгата.
Нищо, че твоето докосване нямам.
Нищо, че няма го вятъра…
Вечери в жълто простират пътеките.
В светли петна отминават.
Влизат у мене - безмитни, по спомени…
Стрехите на любовта ми.
……
Ти си измислена…сякаш богиня.
Някъде там, зад дъгата
още е лято…С охра във синьото.
Нищо,че нямам вятър…
някъде зад дъгата
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112092407024
Свидетельство о публикации №112092407024
Рецензии