Ольга Смелкова - Голос Бога

Ольга Смелкова
Голос Бога
(Из „Поэзия, сошедшая с небес” – сборник духовной поэзии, Вышний Волоч;к, 2004)

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Гласът на Бога

„Вятърът духа, гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.”
       (Евангелие на Йоана, гл.3; 8)

Само в нас са нашите беди,
а света Божествен е прекрасен.
В двама злото щом се настани,
да вините трети е напразно.

Ако между вас пробяга в миг
котешката сянка на съмнение
и остави семе от лъжи,
значи няма чисто откровение.

Значи зърното любов в теб спи,
не расте дървото на живота,
не се чува оня глас честит
от сърцето – тихо и дълбоко.

Отговора търсите с тъга,
а въпросите мъчителни и трудни
ще разкрие само светлина –
в тъмно истината не будува.

Идва от небесна висина –
изведнъж от север, юг и изток,
от душевната дълбочина
с мекия и топъл глас те вика.

Стихове и песни той реди,
пътя на спасение посочва,
с любовта се носи и трепти
по-далеч от гибелта порочна.

Във Всемира този глас е Бог,
тази свята воля и всевечна
може да дочуе само тоз,
който е с сърце добросърдечно.

И когато Бог благоволил
да изпрати Избавител свисше,
този глас на Дева възвестил
раждането на сина всевишен.

Той в съня на Йосиф повелил
Майката Мария със Младенец
във Египетска страна да скрий,
по-далеч от цар Йерусалимски.

Тъй и ти всемирна си душа,
ден за ден в света сама се скиташ.
На въпрос: „Защо си тук дошла?”,
търсиш отговор кого да питаш.

Не тъгувай, този глас е тук,
в минало не чезне, не пропада,
само за дарени той е чут,
непознат за светската ни врява.

Той сияе в чистото сърце,
в любовта – без думи много.
В пътя труден винаги е с теб,
глас сърдечен – глас от Бога.

ГласЪт на БОга

САмо в нАс са нАшите бедИ,
а светА БожЕствен е прекрАсен.
В двАма злОто щОм се настанИ,
да винИте трЕти е напрАзно.

Ако между вАс пробЯга в мИг
кОтешката сЯнка на съмнЕние
и остАви сЕме от лъжИ,
знАчи нЯма чИсто откровЕние.

ЗнАчи зЪрното любОв в теб спИ,
не растЕ дървОто на живОта,
не се чУва Оня глАс честИт
от сърцЕто – тИхо и дълбОко.

Отговора тЪрсите с тъгА,
а въпрОсите мЪчителни и трУдни
ще разкрИе сАмо светлинА –
в тЪмно Истината не будУва.

Идва от небЕсна висинА –
изведнЪж от сЕвер, Юг и Изток,
от душЕвната дълбочинА
с мЕкия и тОпъл глАс те вИка.

СтИхове и пЕсни тОй редИ,
пЪтя на спасЕние посОчва,
с любовтА се нОси и трептИ
пО-далЕч от гибелтА порОчна.

Във ВсемИра тОзи глАс е БОг,
тази свЯта вОля и всевЕчна
мОже да дочУе сАмо тОз,
кОйто е с сЪрце добросърдЕчно.

И когАто БОг благоволИл
да изпрАти ИзбавИтел свИсше,
тОзи глАс на ДЕва възвестИл
рАждането на СинА всевИшен.

ТОй в сънЯ на ЙОсиф повелИл
МАйката МарИя със МладЕнец
във ЕгИпетска странА да скрИй,
пО-далЕч от цАр ЙерусалИмски.

ТЪй и тИ всемИрна си душА,
дЕн за дЕн в светА самА се скИташ.
На въпрОс: „ЗащО си тУк дошлА?”,
тЪрсиш Отговор когО да пИташ.

Не тъгУвай, тОзи глАс е тУк,
в мИнало не чЕзне, не пропАда,
сАмо за дарЕни тОй е чУт,
непознАт за свЕтската ни врЯва.

ТОй сиЯе в чИстото сърцЕ,
в любовтА – без дУми мнОго.
В пЪтя трУден вИнаги е с тЕб,
глАс сърдЕчен – глАс от БОга.

Голос Бога

„Дух дышит, где хочет, и голос его слышишь, а не знаеш, откуда приходит и куда уходит: так бывает со всяким, рожденным от Духа.”
          (Евангелие от Иоанна, гл.3; 8)

Наши беды только в нас самих,
в Божьем мирозданье все прекрасно.
В том, что где-то плоха у двоих
не вините третьего напрасно.

Если между вами пробежит
черной кошкой тень непоминанья
и оставит в сердце семя лжи,
значит, нет в вас чистого сознанья.

Значит, спит ещ; зерно любви,
не растет благословенный колос,
и не слышен из живой дали
тихий и знакомый сердцу голос.

Вы мятежно ищете ответ
на каскад мучительных вопросов,
но ответить может только свет,
тьма едва ли истину приносит.

То ли из небесной вышины –
сразу с севера, и с юга, и с востока,
то ли из обители души
льется голос мягкий и глубокий.

Он слагает песни и стихи,
указать пытаясь путь к спасенью,
он несет вибрации Любви
и не учит саморазрушенью.

Этот голос во Вселенной – Бог.
Его воля свята, и навечно
тот, кто голос этот слышать мог,
сердцем чист и оком безупречен.

В день, когда Творец благоволил
дать земле Спасителя живого,
этот голос Деву известил
о рожденье Сына неземного.

Он велел Иосифу во сне
взять Христа-Младенца и Марию
и спастись в Египетской стране
от руки царя Ерусалима.

Так и ты, вселенская душа,
день за днем скитаешься по свету.
На вопрос: „Зачем же ты пришла?
ищешь достоверного ответа.

Не грусти, ведь голос не пропал,
не изчез, во временах забытый,
но его услышать – это дар,
для мирского уха он сокрытый.

Он открыт тому, кто сердцем чист,
в ком любви немногословной много.
Он ведет, когда твой путь тернист,
голос сердца – голос Бога.