без Троя...
няма да има от днес.”
Иван Есенски
…И всичко му простих…
на моя враг –
омраза, лицемерие от своите.
Не ще поема в неговия свят.
И той не ще поеме. В моят…
Далечна е реката в нас. Гори.
И страшно бие в слепоочията
- памет.
От тялото на миналите дни
догарят в мене късчетата вяра.
Бучи водата…
Гледам как руши,
засипва белези от дни.
И грешки.
Отнася мигом мъртвите вражди.
А, дявол да го вземе, пак е тежко…
И как по кръвната следа
да му подам ръка. Без укор.
След толкова пожари оживял
ръката му да стисна ще е лудост…
-----
За всичко му простих
на моя враг - кръвта,
обидата , страха на другите.
И белезите живи по дланта -
като следи от подли удари…
За наранената душа,
окаменяла в сянка чужда.
А как тежи…О, как тежи дланта,
навикнала на първи удар.
Свидетельство о публикации №112092107052