Йорданка Господинова. Молния - авт. пер. с болг

Йорданка Господинова. Мълния
http://www.stihi.ru/2012/09/18/11355

Авторизованный перевод с болгарского Инессы Соколовой

Кто ты, – задаюсь  вопросом часто,
И с каким ты ветром прилетел?..
Молния в тот раз сверкнула страстно,
гром раскатом страшно прогремел.
Сразу всё во мне перевернулось,
будто бы пожаром опалил.
Сердце с дикой нежностью забилось.
Отвести свой взгляд – совсем нет сил.
Знаю, не способен к охлажденью,
только ливнем, что сошёл с ума.
А сейчас – источник   возбужденья,
Пред тобой покорна и тиха.
Белым облаком к тебе спущусь я,
на хребты твоих любимых гор.
Как же дико встреч с тобой хочу я!..
А при встрече обращу твой взор
к счастью, звездам и любви к свободе,
к солнышку, когда  не взаперти…
Поцелуи страстны на природе…
Но спешить не надо! Погоди!


Мълния
Йорданка Господинова, България

Много често се питам ти кой си
и кои ветрове те довяха?
Като мълния блесна в покоя,
с гръм удари по моята стряха.
После сякаш взриви битието
и огньовете в мен разгоряха,
а сега лудо бие сърцето
и очите ми в тебе се спряха.
Знам не си напоителна влага,
а порой, който лудо ме пръска.
И не си онзи мъж, който чака
да пристигна покорна, на пръсти.
Но си облакът бял дето тича,
навалял мойте хребети диви,
гръм и мълния в миг на обичане –
светлината в дъжда още жива...
Мое щастие, звездно бленувано,
жарко слънце над горски дъбрави,
тъй желано, горещо целувано –
само мое... недей да се бавиш!