По голите баири тежко ляга
задавяща мъгла с космати вежди
и като стар Протей* с хитон от влага
със сто лица в лицето ми се вглежда.
И крехко слънце пада в Дунав стръмно,
карминен дъжд над огнен залез плаче;
като в старинна акватинта* тъмна
нощта струи по рамото на здрача,
звезди от светла бакара* примигват –
недостижими приказни трофеи
или неразгадаема енигма;
лимонът в облаците бавно зрее...
А влагата лъщи по мрака черен,
лакира схлупения свод небесен...
Такъв ли беше небосводът вчера?
Но вчера беше лято, днес е есен.
____________
* Протей – в древногръцката митология – син на Нептун, който
можел произволно да променя външния си вид;
* акватинта – вид гравюра, предаваща полутоновете на оригинала;
* бакара – от фр. baccarat – един от най-ценните сортове кристал.
Есен
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112092101777
Свидетельство о публикации №112092101777
Рецензии