Глътка щастие. Глоток счастья. Йорданка Господинов

http://www.stihi.ru/2012/06/23/609
Йорданка Господинова

Като глътка откраднато щастие,
заплатено със тежка вина,
този ден се затули във залеза
и във дъжд от мечти заваля…

Две светулки тропосаха тъмното
и луната до сърп се смали.
От безкрай до безкрай май е дълго
да ме търсиш, когато вали…

А навън любопитното утро
пак те търси във мойте очи…
Сакаш някой ориса със чудо
тишината и дългите дни-

като път, запокитен в полето
който тръпно догонва нощта…
Щом звезди като огънче светят
този път ще роди любовта.

И тогава със глътки от щастие
моят свят ще ти върне страстта-
догоряла в светулкови залези,
озарена от пълна луна…


ГЛОТОК СЧАСТЬЯ
(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
Литературный перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)


За тот глоток украденного счастья
виной плачУ, хлебая маету.
День тот закат мне и поныне застит –
он из дождя сбежал в огонь-мечту.

Два светляка сшивают темноту,
а диск луны до серпика растаял.
Бескраен, долог май, в судьбу вплету.
Меня ты ищешь, под дождём блуждая.

Но утро райское снаружи воцарилось,
и очи мне опять тоска смочила.
Чудес ты жаждешь, чтоб судьба дарила,
чтоб тишина красОты дней открыла…

А жизнь – мой путь, отправленный в полёт,
дрожит, волнуясь, приближаясь к ночи,
от звёзд ещё сияние идёт,
рождает путь Любовь, её высоты.

И вот тогда глоточек счастья
тебе подарит факел страсти свет мой,
он разгорится в праздничном закате,
и мир с медовой, полною луной.

18.09.12

Фото © Ольги Пономаревой