глас от една есен
от чакащите, от стоящите,
не на хартия, не с мастило,
да каже”Не!” на настоящето”
Иван Динков
…И същото небе от март
над къшлите.
И същите цървули –
на мръсници.
По залез стъпканите дни
разплитат къшея -
на чакащите и стоящите-
из кръчми, в капища.
И пепелници…
И някак…с нечия представа
за праведна, за светла есен,
замятам сухи тръни
в къшея.
Изчезва зърното – до песни.
И пада зимен мрак
над къшлите…
Подсмърча стадото в мъглата,
невидимо и видимо обзето
от дневната житейска вата.
Загръща с погледи небето…
И някак, в нечия представа
за тиха и за щедра есен,
умира, в слънцето останал,
дъхът на диви градски кестени…
Свидетельство о публикации №112091707821