Семён Гудзенко Перед атакой Преди атаката

„ПЕРЕД АТАКОЙ”
Семён/Сарио Петрович Гудзенко (1922-1953 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРЕДИ АТАКАТА

Отиваш ли на смърт – запей,
дори пред туй да си поплакал.
При бой най-страшният злодей
е чакането на атака.
Снегът от мини е разбит,
чернеещ минен прах остава.
Експлозия – другар убит.
И значи – смърт край мен минава.
Сега ще дойде моят ред,
за мен самия лов боботи.
Ти, войнстващ век, бъди проклет –
замръзнала в снега пехота.
И струва ми се, че съм стръв,
като магнит привличам мини.
Взрив – лейтенантът пада в кръв.
Смъртта отново ме отмина.
Окопът кратка е межда.
Напред ни води пак стихия
от вкоченената вражда
с щика в продупчената шия.
Бе кратък боят. После пак
студена водка в жарко гърло;
изчоплям с ножа посред мрак
от ноктите си чужди кърви.


Ударения
ПРЕДИ АТАКАТА

ОтИваш ли на смЪрт – запЕй,
дорИ пред тУй да си поплАкал.
При бОй най-стрАшният злодЕй
е чАкането на атАка.
СнегЪт от мИни е разбИт,
чернЕешт мИнен прАх остАва.
ЕксплОзия – другАр убИт.
И знАчи – смЪрт край мЕн минАва.
СегА ще дОйде мОят рЕд,
за мЕн самИя лОв бобОти.
Ти, вОйнстващ вЕк, бъдИ проклЕт –
замрЪзнала в снегА пехОта.
И стрУва ми се, че съм стрЪв,
катО магнИт привлИчам мИни.
ВзрИв – лЕйтенантът пАда в крЪв.
СмърттА отнОво ме отмИна.
ОкОпът крАтка е междА.
НапрЕд ни вОди пАк стихИя
от вкоченЕната враждА
с щикА в продУпчената шИя.
Бе крАтък бОят. ПОсле пАк
студЕна вОдка в жАрко гЪрло;
изчОплям с нОжа пОсред мрАк
от нОктите си чУжди кЪрви.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Семён Гудзенко
ПЕРЕД АТАКОЙ

Когда на смерть идут, – поют,
а перед этим можно плакать.
Ведь самый страшный час в бою –
час ожидания атаки.
Снег минами изрыт вокруг
и почернел от пыли минной.
Разрыв – и умирает друг.
И, значит, смерть проходит мимо.
Сейчас настанет мой черёд,
За мной одним идёт охота.
Будь проклят сорок первый год,
и вмёрзшая в снега пехота.
Мне кажется, что я магнит,
что я притягиваю мины.
Разрыв – и лейтенант хрипит.
И смерть опять проходит мимо.
Но мы уже не в силах ждать.
И нас ведёт через траншеи
окоченевшая вражда,
штыком дырявящая шеи.
Бой был коротким. А потом
глушили водку ледяную,
и выковыривал ножом
из-под ногтей я кровь чужую.

               1942 г.