Рецепта за чай

“Животът е едно бодливо остро цвете,
  красиво призори и сухо вечерта...”
Филип ДЕПОРТ

Отдавна над поляната на времето е слязъл здрачът –
треперещият здрач на есента ми;
отдавна в гъстия дарак на храстите мъгла развлачена
покрива светли часове и тъмни драми.

Отдавна пъстрите цветя на младостта са прецъфтели –
бодлив и сух, сивее само бурен,
изсъхнал цвят, изсъхнал лист в градината се стеле,
пилян от бури.

А бяха свежи, с аромат на младост бяха цветовете,
блестели в чистия кристал на всички вази.
Навън е есен, летен спомен са огромните букети...
Кой пролетни цветя до зима пази?

Но сухи билки, брани сутрин на живота по поляните,
висят на времето в килера по гредите;
от всеки цвят на младите ни дни
                струи очарование,
но старостта е, казват, лековита.

И в нощите на зимата, когато избледняват цветовете,
приседнали сред сенчестия полумрак на края,
сварете чай...
А за да бъде с дъх на спомени, сложете
една лъжичка суха старост в чая.