Йорданка Господинова. Во время сна - авт. пер

          Авторизованный перевод Инессы Соколовой

Во время сна и сновиденья
рифмую слёзы, тишину…
Живу своим стихотвореньем
и, погружаясь в глубину,

могу в тоске быть бесконечной,
но исключительно внутри.
Надежды лучик мой волшебный –
как путь к желаемой любви.

И уберечь мне лучик  надо
от шторма в море и дождя.
Безумие? Нет, просто рада,
что есть тот лучик у меня.

А после сна и сновидений
встаю как будто  ни при чём.
Люблю! И нет уже сомнений -
рассвет прекрасен, рай вдвоём.

--------------------------------------------
Оригинал

Бягащи стъпки

Йорданка Господинова, България

http://www.stihi.ru/2012/09/14/658 

По бягащите стъпки на съня
една сълза римува тишината…
Отново в твойте мисли съм сама,
отново съм различната…Жената,

която до безкрайност те боли
и въпреки това е непозната.
Която като огънче гори,
но искаш да я пазиш там, в душата

от вятъра, морето и дъжда…
/те всички до полуда ме намират/.
Ревнуваш ме от птичите ята,
а слънцето в очите ми се взира…

По бягащите стъпки на съня
аз пак във твойто утро ще се върна.
Успея ли с любов да те даря,
живота си във изгрев ще превърна…