Михаил Мухамеджанов Надо мной смерть кружит Над ме

„НАДО МНОЙ СМЕРТЬ КРУЖИТ...”
Михаил Мухамеджанов
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НАД МЕН СМЪРТТА КРЪЖИ

Обикаля смъртта – черен гарван сред времето,
и отново я мамя за хиляден път,
пак с косата й страшна преборих се временно,
не подлагайки своята временна плът.

Зная аз, този бой е последен наистина
и старицата свойто ще вземе, но как
да живея сега ми се иска неистово!
Нека още кръжи. Да почака все пак!

Не предават мъжете духа преждевременно,
даже падайки, гръб не прекланят по път.
Те орли са, от род богатирски е племето,
отредил им е Бог към върха да летят.

А и иначе как? Да оставиш любимата
половинка, децата, приятели? Виж
този сложен живот, този свят и родината –
ти за радост и болка ще трябва да бдиш!

Поживей, да измиеш от грешки душата си,
добринка, топлинка щом тогава си взел
през години младежки – в туй, що е изцапано,
да отвръщаш на злото с отпор неумел.


Ударения
НАД МЕН СМЪРТТА КРЪЖИ

ОбикАля смърттА – чЕрен гАрван сред врЕмето,
и отнОво я мАмя за хИляден пЪт,
пак с косАта й стрАшна пребОрих се врЕменно,
не подлАгайки свОята врЕменна плЪт.

ЗнАя Аз, тОзи бОй е послЕден наИстина
и старИцата свОйто ште взЕме, но кАк
да живЕя сегА ми се Иска неИстово!
НЕка Оште кръжИ. Да почАка все пАк!

Не предАват мъжЕте духА преждеврЕменно,
дАже пАдайки, грЪб не преклАнят по пЪт.
Те орлИ са, от рОд богатИрски е плЕмето,
отредИл им е бОг към върхА да летЯт.

А и Иначе кАк? Да остАвиш любИмата
половИнка, децАта, приЯтели? ВИж
тОзи слОжен живОт, тОзи свЯт и родИната –
ти за рАдост и бОлка ште трЯбва да бдИш!

ПоживЕй, да измИеш от грЕшки душАта си,
добринкА, топлинкА штом тогАва си взЕл
през годИни младЕжки – в туй, штО е изцАпано,
да отврЪшташ на злОто с отпОр неумЕл.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Мухамеджанов
НАДО МНОЙ СМЕРТЬ КРУЖИТ...

Надо мной кружит смерть смоляным злобным вороном,
Снова в тысячный раз обманул я её,
Вновь косу отвернул её грозную в сторону,
Не подставил ей бренное тело своё.

Знаю я, этот бой может скоро закончится,
И старуха своё всё равно да возьмёт,
Но пока ещё жить так неистово хочется,
Пусть ещё покружит. Ничего – подождёт!

Мужикам не пристало сдаваться безвременно,
Даже лёжа уже на прижатой спине.
Им дано  богатырского быть  роду – племени,
Им орлами велел Бог взлетать в вышине.

Ну, а как же иначе? Оставить любимую
половинку свою, и детей и друзей,
Эту жизнь, этот мир и отчизну родимую –
свою радость и боль без защиты своей.

Нет, уж стоит пожить, чтоб отмыть душу грешную,
Ну, хотя бы чуть-чуть добротой и теплом,
Что испачкал тогда, в годы юные, вешние,
Когда толком не знал, как бороться со злом.

http://www.stihi.ru/2012/07/11/7319