Петко Илиев - Пространство, перевод

Раздрано небето проплака по тръгнали хора,
отивали хляба да търсят за себе и свои,
отдавна подкарана песен, а тя зад стобора,
стои и очаква хабер, не намира покоя.

Години браздили лицето и, черна мотика,
сама на баира картофите сее, да има,
че виж са се върнали всичките, чута молитва,
сълзите поливат земята поредна година.

Раздрано небето, раздрани и родове пусти,
комини тъгуват, забравили мирис на пушек,
в зандани превърнати дните, а майчини устни,
молитва редят, за да има на мъката свършек.

Такава си, майко Българийо, чужди те гледат,
а твоите внуци ще радват велможи по странство,
духът ти остана във празното нашенско село,
но скоро и то ще е само балканско пространство.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Расплакалось небо за бедных своих человеков
Как нелегко им стало с семьёй прокормиться
Старая песня до сих пор не забытая веком
Ищет покоя, а покой всё никак не случится.

А годы их лица морщинами избороздили
Садят картошку – это надежная в жизни опора.
Утром чуть свет встали и быстренько Богу молились
Потом за работу до пота, до слез, до упора.

Разорвано небо и людям так жить не пристало
Тоскуют камины и грезят камины дровами
И молится мама и тянется время уныло
И столько печали стоит у неё за словами.

Ужели Болгария ты от своих отвернулась
И дети тебя покидают следы их остыли
Их плачет душа – она быстро в чужбине очнулась
Ну разве есть что-нибудь выше Болгарии милой.


Рецензии