Картина

Очите ми пресипнаха за теб,
часовникът с отрова се нагълта.
Стаята - обширна гола степ,
диша с мене, но изглежда мъртва.
 
По стъклата капе тишина
и стените се целуват във ъглите.
Лампата от мъка изгоря,
никой за смъртта й не попита.
 
Вратата не скрибуца от печал,
останала да зее - празна яма,
на гвоздея виси жалейка - твоят шал.
Портретът ти отдавна там го няма.
 
Нахлува студ, аз целият горя,
пожарът ми изтиква студовете,
а в стаята ухае на жена -
от вазата с любимото ти цвете…


Рецензии
Мои глаза тускнеют без тебя.
Минут беззвучно каплет в сердце холод,
И комната моя, со мной скорбя,
Просторнее степи, сухой и голой.

А по стеклу струится тишина,
Целуя сумрак стен неосвещённых,
И если бы зажечь хоть сотню ламп,
Мой мир остался б умершим и черным.

Не скрипнет дверь, печалью налита,
И пялятся глазницами пустыми
Былых портретов праздные места,
И складки шали брошенной застыли.

О, пепел сердца, там, где нет огня,
О, стужи леденящая истома!
И пахнет твоим запахом знакомо
Цветок, тобой забытый у меня.

Марина Корсакова   08.01.2013 19:20     Заявить о нарушении
очень интересно!

Марина Ермолаева 2   08.01.2013 20:51   Заявить о нарушении
Мои глаза тускнеют без тебя.
Минут беззвучно каплет в сердце холод,
И комната моя, со мной скорбя,
Просторнее степи, сухой и голой.

А по стеклу струится тишина,
Целуя сумрак стен неосвещённых,
И лампа притаилась у окна
С тоской своей, беззвучно-обречённой.

Не скрипнет дверь, печалью налита,
И пялятся глазницами пустыми
Былых портретов праздные места,
И складки шали брошенной застыли.

О, пепел сердца, там, где нет огня,
О, стужи леденящая истома!
Цветок, забытый в вазе у меня –
Тобою пахнет – горько и знакомо

Марина Корсакова   08.01.2013 21:22   Заявить о нарушении