Юрий Поликарпович Кузнецов - Друг от друга все реж

Юрий Поликарпович Кузнецов
***Друг от друга все реже стоим

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***
В. К.
Един от друг все по-далеч стоим 
в окови за възкръсване строшени.
А между нас са призраци и дим...
Отдавна се превърнахме в мишени.

Защо бе тая смърт! Да е късмет
за вечното възкръсване славянско.
Но нашто знаме се проби съвсем
и в него стене празното пространство.

Залязва слънце в тъмното петно,
неясно в него волята се стапя.
Следи от боя твоето око   
оная книга – гълъбова, свята.

1988

ЕдИн от дрУг все пО-далеч стоИм 
в окОви за възкрЪсване строшЕни.
А между нАс са прИзраци и дИм...
ОтдАвна се превЪрнахме в мишЕни.

ЗащО бе тАя смЪрт! Да е късмЕт
за вЕчното възкрЪсване славЯнско.
Но нАшто знАме се пробИ съвсЕм
и в нЕго стене прАзното прострАнство.

ЗалЯзва слЪнце в тЪмното петнО,
неЯсно в нЕго вОлята се стАпя.
СледИ от бОя твОето окО   
онАя кнИга – гЪлъбова, свЯта.


***
В. К.
Друг от друга всё реже стоим            
В перебитой цепи воскрешений.   
Между нами фантомы и дым...       
Мы давно превратились в мишени.

Что нам смерть! На кабы и авось   
Столько раз воскресало славянство.
Наше знамя пробито насквозь,   
И ревёт в его дырах пространство. 

Застит низкого солнца клочок   
Тёмной воли картавая стая.       
Но косится в бою твой зрачок,
Голубиную книгу читая.             

1988