Всъщност е така

Ани Монева
Не, не беше точно така.
Август не искаше да си тръгва.
Плачеше сутрин – роса по листа.
Нощем в морето гледаше дълго.

После извика дъжда. Хей така,
сам във капчука се свлече.
Стана тихо – тъга по стъкла
и очите си в горест облече.

Замълча, само мълча. Така,
че забрави лица и сезони.
Празен лист – страх по ръка,
песъчливост, която се рони.

Не, не беше точно така.
Няма как, август винаги тръгва.
Идва есен – цвят по листа.
Накрая до прага зима осъмва.




Прочети още:


© Copyright: Ани Монева, 2012
Свидетельство о публикации №112091309330
Список читателей / Версия для печати / Разместить анонс / Заявить о нарушении
Другие произведения автора Ани Монева
Рецензии
Написать рецензию
Поздравления за чудесния стих!
Б.

Борис Калинов   19.09.2012 20:21   •   Заявить о нарушении
+ добавить замечания
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.
Написать рецензию     Написать личное сообщение     Другие произведения автора Ани Монева