Сричам в залеза
свойте мисли за утре
разсъхнали.
В нощна люлка
надеждите вчерашни вързал.
Как сега да намеря
за утрото струни.
Как- за думите
ново гнездо. От илюзии…
С тези мисли,
затиснал небе
между дланите,
Аз се връщам
възкръснал. До есен…
До сън за ограда.
Нямам път – съгледвачи
в зеления вятър-
мойте дни са изтекли
по песен изпята.
Накъде да избягам…
С белия кон. Или с черния…
Или с птицата сляпа
от гнездото студено
на Вчера.
Накъде да избягаш…
щом подслон е
лицето ти минало.
И утихнали в тебе
до късно едреят годините.
Ти си онзи слепец,
дето с пръсти подрежда
в кръга си
самотата на вятъра
и зърното от късна пшеница.
Няма, няма и днес
да се съмне в света ти…оттатък.
Той е мътна вода,
зад стрехата удавила
вяра…
вечерня
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112091305508
Свидетельство о публикации №112091305508
Рецензии