Щастие

ЩАСТИЕ
Мечтая те.
Рисувам те.
Създавам те.
И с болката на дългото отдаване,
обгрижвам те и следвам те, и пазя те
с най-сигурните стражи на душата ми-
усмивката
и любовта,
и вярата
на детската ми устремена жизненост.

Обичам те.
Немирствам те.
И храня те.
Прегръщам те, вълшебствам те, раздавам те.
Умът и сетивата ми разголени,
целуват се пред пълното отдаване-
усмихнато смирено доверяване.

Душата от възторг е възклицание.
Умът утихнал, чезне в бездихание,
окъпан с несравнимото докосване
на щастието дало светлината си,
разлята, закипяла в сетивата ми
с премалата на пълното забравяне.

Усмивка и безветрие на мислите.
Свободен миг.
Вълшебство.
И ридание.
Наивност, простота и смях, предаване…

И после….
Пак понесен ум от делници,
усмихнат и разцветен от очакване,
размесва от трептене пъстро
дните ми,
с изстрадан смях,
подскачащи през времето…
и парещото слънце на сърцето ми.
Търкаля мигновения вълшебствани
в душата ми-
на звездопада болката
и бурите на облачни враждебия.

Обичам те.
Усмихвам те.
Отглеждам те
с наивността на детското учудване.

Щастие  докоснало сърцето ми
дори за миг
разнасям те в живота ми,
разлиствам те,
разсаждам те,
развъждам те.
И пазя те и пазя те и нося те
през болката и горестта в душата ми,
раздавам те, дарявам те и страдам те…
Най-чудното и прелестно страдание.