Петко Илиев - Моят ден, перевод

Поех на плещите поредната година,
не се оплаквам, нося ги спокоен,
назад обърнат мога да ги видя,
приятелите, близките,  рода достоен.

Във зряла младост вече съм отдавна,
акъла ми… едва ли ще пристигне,
със времето в гонитбата си странна
победи имам, но накрая ще ме стигне.

Така са ме орисали изглежда,
около мен да има винаги по-много,
достатъчно проблеми и надежда,
смирен пред Бог, ръката ми да води.

Годините ли? Те са ми приятел,
от тях получи съвети,
променливо по мартенски, мечтател,
не бързайте с ненужните букети.

Едно “сполай ти” и “живот и здраве”,
по ценни са от даровете скъпи,
днес казвам ви от мен “Наздраве!”,
с “Добре дошли!” очаква ви домът ми.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я погрузил на плечи своей жизни
Года - не плачу, не обеспокоен
Смотрю мелькают лица, катаклизмы
И помню всех, кто памяти достоин.

Я молод был совсем ещё недавно
Мне, как и всем ума недоставало
Бежал за веком выглядел забавно
И лет моих на свете прибывало.

Я как и все хотел достичь эдема
Я точно знаю – вы желали тоже
Но если есть надежда и проблема
Иди вперёд и Бог тебе поможет.

Года мои скажу тебе приятель
Мне надавали тысячу советов
И слушал я их мартовский мечтатель
Не торопясь с поклоном и букетом.

Теперь желаю выпить за здоровье!
Надеюсь вы, к призыву не глухие
Оно у нас одно и не воловье
Давайте выпьем гости дорогие