ТИ СИ...

                Я – страсть твоя, воскресный отдых твой,
                твой день седьмой, твое седьмое небо...
                Марина ЦВЕТАЕВА

Ти си моето праведно седмо небе в този свят
/трето, пето, девето и всички останали – също!/.
Ако можеш – прости ми, не знаех, когато бях млад,
а е късно на тези години назад да се връщам.

Ти си седмият ден в календара ми, отдих за мен
/понеделник, четвъртък и дните останали – тоже!/.
С теб от трийсет години белязан е всеки мой ден
и през всичкото време без тебе е бил невъзможен.

Твърде късно разбирам и все пак навреме разбрах
/ти дали вместо мен си разбирала – кой би ми казал?/.
Но небе, или страст, или отдих – сега ме е страх –
как неделята, седмото свое небе да опазя.

Който няма какво да загуби – безгрижен върви,
който има – над своето свидно богатство трепери.
Пада залезен дъжд и небето над мене кърви –
бързам стряха за своето седмо небе да намеря.

За неделята своя, за милия празничен ден
търся топъл ветрец, търся слънце и славей вечерен
и се стряскам, когато разпука небето над мен
електричен зигзаг от гърдите на облака черен.

Твърде късно разбирам, но все пак навреме разбрах
ти – небе за блаженство и ден за отмора – какво си;
днес за тебе, а всъщност отново за мен, ме е страх
и в изтръпнали устни и в шепи грижовни те нося.

Ти си земната твърд и просторът над моите дни,
в календара ми – дните поредни от вчера до края.
Мое седмо /и всички до него/ небе остани!
Твърде късно разбрах, но разбрах.
                И не питам за Рая.