ГЕРОЙ
Колко са медалите ти татко?
Десет?
Двайсет?
Трийсет?
Може би…
Възмъжал си,
но без детство сладко
с погребани несбъднати съдби.
Ти не помниш баба…
Бил си бебе…
Бог при себе си я призовал.
Без игри, без обич,
непотребен,
минал си
през зло, война, провал.
Шест годишен пасъл си говеда,
а на десет гледал си дете.
На шестнайсет
изтъкал си бледа
вяра,
та надежда да плете.
За живота бил си стръв и плячка,
гладиатор в бойното поле.
Под звездите бродил си,
играчки
гонил си с децата на крале.
Зъбери душата ти градила,
с ястребите крил си в канари
любовта,
сърцето се е впило
в жило на несрета от зори.
Галел те е в самотата вятър,
бърсал ти е скритите сълзи.
От живота - Шекспиров театър,
днес в очите люшкат се брези.
Колко са медалите ти татко?
За какво ли бил си награден!?
За измамен в бедност
си извадка
в свят вълшебен
с лудост зареден.
За какво медалите са татко?!
Герой
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112091007358
Свидетельство о публикации №112091007358
Рецензии