ПОЛЮСИ
На живота
в черната магия,
дяволът ме топнал и играл.
Ангелът от него да ме скрие,
майка ми светкавично забрал.
Невидимо,
тя над мен е бдяла…
Да се сърди или да реве!?
Черната магия прави бяла.
И на сън с усмивка ме зове.
Но рогатият не се предава.
Дълго ме преследва в тъмни дни.
Дяволски игри ми разиграва
и до мен сега е.
Погледни!
На ума ми, господар е щедър,
с алчността ми планове крои.
Но в сърцето светлина от ведър
поглед майчински за мен струи.
Той ме води и ме направлява
в дни корави,
гняв и зъл хомот…
И когато губя,
в мен изгрява
майчинската обич
в слънчев свод.
Тъй прелива
черното към бяло.
Бялото с лазура ме зове.
И душата пъстра,
оцеляла.
Майчинската обич
в мен снове.
Полюси
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112091006818
Свидетельство о публикации №112091006818
Рецензии