и веет зефир сладкошумно...

МУЗИКА

Yanni - Prelude

Спасибо Светлане Шиманской за прекрасный плэкасть...http://www.stihi.ru/avtor/vladmirarich


и полъхва зефирът...


и полъхва зефирът...
на сандалов елей по следата ефирна дъхът се приплъзва...
в кехлибарено топло мигът се облича... 
докосване нежно по белия път на коприната...
пръстите плахо пролазват и в топлия пясък се губят
на златните пясъчни хълмове...
стъпка по стъпка след отронени листчета бели от лотос
бавно и нежно в меките копринени гънки
прохладата търсят на извора жив непресъхващ...
опияняващо нежно...
жадно отпивайки с връхчета меки в топлата влага потъват...
а тя... с омаен дъх на шафран в бисерни сълзи ги къпе...
сърп от твърда луна от нежния облак изплувал
пътека изписва в поле от горещ алабастър
към пустинната роза в карминено нежно разцъфнала...
смокиново сладки устните по пътя го водят
нататък...
до извора жив непресъхващ...
страстно прониква и двата свята с ароматите диви се сливат
в небесна целувка дълго жадувана...
и дъжд завалява от дълбините извиращ...
екстаз от бели перлени капки...
в сочните прелестни форми попива топъл и щедър
живота в крехките пъпки изящно разлистващ...
и полъхва зефирът...
на сандалов елей след следата ефирна...

======================


и веет зефир сладкошумно...
перевод Мария Магдалена Костадинова


и веет зефир сладкошумно...
по эфирному следу сандалового елея дыхание скользит...
в янтарное тепло миг одевается...
прикосновение нежно по белому пути шелка...
пальцы робко приползают и в горячем песке теряются
среди золотых песчаных холмов...
шаг за шагом по тропинке из белых лепестков лотоса
нежно и медленно в мягких шелковых складках
ищут прохладу живого неиссякаемого фонтана...
нежно опьяняющее...
жадно потягиваясь мягкими вершинками и в теплой влаге тонут...
а она... с манящим запахом шафрана купает их в бисерных слезах...
серп из твердой луны из нежного облака выплывающий
тропу рисует в поле из горячего алебастра
к пустынной розе карминно-нежно цветущей...
инжирово-сладкие губы ведут его дальше
по дороге...
к живому неиссякаемому фонтану...
страстно проникает и дикие ароматы двух миров сливаются
в небесный поцелуй долгожданный...
и нежный дождь идет из глубин исходящий...
экстаз из белых перламутровых капель...
сочные прелестные формы их поглощают тепло и щедро
жизнь в бутонах хрупких полностью раскрывая...
и веет зефир сладкошумно...
за эфирным следом сандалового елея...



====================


иллюстрация... из Интернета...