Йорданка Господинова. Возрождение - авт. пер

Автор: Йорданка Господинова, Болгария
Перевела с болгарского языка:  Инесса Соколова

*

Семь, не меньше, жизненных ошибок…
После многократных прегрешений
вижу я, что мир  мой очень зыбок,
а любовь – надежда к примиренью.

Ночью, милый, подари мне сладость,
прогони с души моей сомненья.
Прошлого огонь – конечно, крайность,
результат ошибок, заблужденья

Дерзкий ветер, не ломай мне крылья,
принеси с порывом вдохновенье,
радость любоваться без унынья
на хребты в горах и в поле стерни.

В темноте не раз приходят грёзы:
то фонтаном брызг подземных скважин,
то стрелой огня при сильных грозах,
добрым хлебом, утоленьем  жажды.

Семь платков прекрасных износила –
семь раз вышла к морю на причал.
Семь с водой кувшинов уносила –
на седьмой раз сердце взволновал.

Семь, не меньше, будет полнолуний –
семь заветных слов мне принесёшь,
семь ворон – семь поводов к раздумью,
на седьмой раз ты меня поймёшь.


ПРЕРАЖДАНЕ

Йорданка Господинова, България

http://www.stihi.ru/2012/08/03/8971

И след седем несретни живота,
и след толкова пъти прераждане, 
ще те търся и в рая, и в ада,
твоя сянка и обич за вграждане.

В тъмна нощ, сред студени потайности,
ще рисувам очите ти в менe,
всеки тътен от клади и крайности
ще кръщава светът ми без време.

Дързък вятър с крилете на лебеди –
с нежен порив при мен ще те връща.
Ще те търся по стръмните хребети,
ще те следвам в гори и стърнища.

В тъмни доби все теб ще сънувам,
закопняла за бликащи кладенци,
с облак свъсен дъга ще рисувам,
с хляб ще храня набожните странници…

Седем тежки шамии ще сложа,
седем чана ще пеят в полето,
седем стомни вода ще ти нося –
седми път щом удари сърцето.

Седем кръгли луни ще изгреят,
седем думи за мен да отмериш,
даже седем петли ще пропеят –
само пътя до мен да намериш.


http://www.stihi.ru/rec.html?2012/09/09/11384 – отклик автора